31.01.2016 г., 17:56

Любов родила се в нета...

625 0 6

Не търсих никой, в нета ме откри,
до болка бях и истинска,  и плаха,
погали  пламенно душата и разкри,
че имаш чувства, и не си заплаха.

Отвърнах ти със истина и вяра, 
извадих си сърцето,  да го пипнеш,
разказах ти живота си без мяра,
не те излъгах, исках с мен да литнеш.

Сега се търсим всеки миг,  безкрайно,
ръцете ни жадуват да прегръщат,
очите ни поглъщат се потайно,
мечтите във реалност се завръщат.

Не съм те търсила, но Господ те изпрати,
да ме превърнеш в истинска жена,
изтри ми маската, тъгата ми отпрати,
и твоя съм за вечни времена...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!!!
  • Мога само да приветствам този случай на гладко осъществена интимна връзка, вдъхновила толкова хубави стихотворения, каквито пишеш ти, Цвети! Просто е наложително никога да не се прекъсва и точно това пожелавам на двамата влюбени!
    Поздрав за творбата!
  • Отдаденост и споделена любов блика от това нежно стихотворение. За пореден път ме докосна, Цвети. Поздравления!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...