Jan 31, 2016, 5:56 PM

Любов родила се в нета...

  Poetry » Love
627 0 6

Не търсих никой, в нета ме откри,
до болка бях и истинска,  и плаха,
погали  пламенно душата и разкри,
че имаш чувства, и не си заплаха.

Отвърнах ти със истина и вяра, 
извадих си сърцето,  да го пипнеш,
разказах ти живота си без мяра,
не те излъгах, исках с мен да литнеш.

Сега се търсим всеки миг,  безкрайно,
ръцете ни жадуват да прегръщат,
очите ни поглъщат се потайно,
мечтите във реалност се завръщат.

Не съм те търсила, но Господ те изпрати,
да ме превърнеш в истинска жена,
изтри ми маската, тъгата ми отпрати,
и твоя съм за вечни времена...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!!!
  • Мога само да приветствам този случай на гладко осъществена интимна връзка, вдъхновила толкова хубави стихотворения, каквито пишеш ти, Цвети! Просто е наложително никога да не се прекъсва и точно това пожелавам на двамата влюбени!
    Поздрав за творбата!
  • Отдаденост и споделена любов блика от това нежно стихотворение. За пореден път ме докосна, Цвети. Поздравления!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...