Jan 31, 2016, 5:56 PM

Любов родила се в нета...

  Poetry » Love
626 0 6

Не търсих никой, в нета ме откри,
до болка бях и истинска,  и плаха,
погали  пламенно душата и разкри,
че имаш чувства, и не си заплаха.

Отвърнах ти със истина и вяра, 
извадих си сърцето,  да го пипнеш,
разказах ти живота си без мяра,
не те излъгах, исках с мен да литнеш.

Сега се търсим всеки миг,  безкрайно,
ръцете ни жадуват да прегръщат,
очите ни поглъщат се потайно,
мечтите във реалност се завръщат.

Не съм те търсила, но Господ те изпрати,
да ме превърнеш в истинска жена,
изтри ми маската, тъгата ми отпрати,
и твоя съм за вечни времена...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!!!
  • Мога само да приветствам този случай на гладко осъществена интимна връзка, вдъхновила толкова хубави стихотворения, каквито пишеш ти, Цвети! Просто е наложително никога да не се прекъсва и точно това пожелавам на двамата влюбени!
    Поздрав за творбата!
  • Отдаденост и споделена любов блика от това нежно стихотворение. За пореден път ме докосна, Цвети. Поздравления!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...