21.12.2015 г., 21:26

Любов ще избера...

537 0 2

Дали със теб готова съм да тръгна,
нарамила горчилка и вина,
дали ще мога битието да изтръгна,
и мога ли обиди да простя?

Дали от хулите на близките ще падна,
дали ще тъна унизена във калта,
дали от камъни по мен ще се разпадна,
или красиво ще се възродя от пепелта?

Ще мога ли без минало да съм щастлива,
ще ме преследва ли неканена вина,
ще мога знам... със теб съм странно жива,
да бъде болка...  но любов ще избера...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Младене! Да, всичко което пиша, го пиша на един дъх и това съм аз без маска! Вярвам в безусловната любов, вярвам в споделената любов, знам, че не се случва на всеки, а само на този който знае как се обича и знам, че аз изпитвам тази любов! Божествено е и пожелавам на всеки да я изпита, за да се възроди и да усети, че е жив!
  • Как красиво се съотнася финалът ти, Цвети, с финала на едно стихотворение на Шандор Петьофи:

    "Ако ти си адът нека гина -
    за да съм до теб ще съгреша!"

    Пишеш леко и убедително. Предполагам тази ти способност да убеждаваш читателя в правотата на визията си за любовта е най-вече плод на вътрешната ти убеденост, а това винаги действа заразително. Поздравление за изящния стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...