Дали със теб готова съм да тръгна,
нарамила горчилка и вина,
дали ще мога битието да изтръгна,
и мога ли обиди да простя?
Дали от хулите на близките ще падна,
дали ще тъна унизена във калта,
дали от камъни по мен ще се разпадна,
или красиво ще се възродя от пепелта?
Ще мога ли без минало да съм щастлива,
ще ме преследва ли неканена вина,
ще мога знам... със теб съм странно жива,
да бъде болка... но любов ще избера...
© Неземна All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
