Сред сини небеса роди се,
политна като лятна птица,
над шир зелена….извиси се
с невинност бяла на девица!
Разцъфна с нежност на игличе
и в дъхав цвят ме приюти,
с любов спонтанна, на момиче,
отново жив … ме срещаш ти!
Отново трепнало в душата,
сал въгленче едно ще лумне!
Отпуснат кротко сред тъмата,
пак стих за песен ще ми хрумне!
Подемнал мигом тези строфи
със трели нежни ще възпея -
Любов една….без апострофи
Любов, с която….да живея!
28.03.2017 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени