Една любов от люлката аз нося,
към моята майка, тя ме е родила.
Любовта си дарявам любов не прося,
майка ми със своята любов ме е дарила!
Една любов аз нося в моето сърце,
към моята родина, моята родина страна.
Тук аз се родих и пораснах от дете
и нося я в сърцето си и в моята душа.
Една любов, това е едно свято чувство,
което кара те изтръпваш изведнъж.
Когато гледаш родната земя и небето
и погледа ти се рее на шир и надлъж .
Една любов към планината и рода,
към горите, нивята и Черното море
Любов към фолклора и песните на народа.
закърмен съм с тях аз отдавна, още от дете!
© Валентин Миленов Всички права запазени