8.09.2022 г., 12:16

Любов свещена

557 1 1

                       

              Любов свещена

 

 

Една любов от люлката аз нося,

към моята майка, тя ме е родила.

Любовта си дарявам любов не прося,

майка ми със своята любов ме е дарила!

 

Една любов аз нося в моето сърце,

към моята родина, моята родина страна.

Тук аз се родих и пораснах от дете

и нося я в сърцето си и в моята душа.

 

Една любов, това е едно свято чувство,

което кара те изтръпваш изведнъж.

Когато гледаш родната земя и небето

и погледа ти се рее на шир и надлъж .

 

Една любов към планината и рода,

към горите, нивята и Черното море 

Любов към фолклора и песните на народа.

закърмен съм с тях аз отдавна, още от дете!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...