Любов в изгнание
Изтупай пепелта и влез отново
през портите на моето сърце.
Само за теб вратите си затвори,
и мислеше, че ще е по-добре.
Но не! Тя беше вътре, беше жива!
Затворена във моята душа...
Направих грешка - Непростима,
че хвърлих във изгнание любовта!
Години я предлагах проститутка!
С години я презирах, не щадях!
Дори не се замислях за минутка,
че нямам право... Че това е грях!
Че плачеше не се интересувах.
Че страдаше не вярвах, че боли...
И на щастлива тъжно се преструвах,
а вътре в мен напираха сълзи!
Тя молеше се, жално, за пощада...
Протягаше безпомощно ръце.
От толкова красива, толкоз млада,
сега я виж - със сгърчено лице...
Сега я виж - до крайност изтощена,
изнемощяла... и почти без плам,
но жива е, със нежност заредена
тя още чака... Тебе чака там!
Ела! Вземи я в своята прегръдка,
обичай я... със цвят я зареди...
Отпивай страст живителна на глътки
и пак щастлив със любовта бъди!
А ти, любов, прости ми ако можеш,
аз свойте грешки вече осъзнах...
До теб оставам, като верен стожер,
макар в душата си да нося грях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Денева Всички права запазени
