1.02.2014 г., 20:47

Любовен дъх

911 0 1

                                             Любовен дъх от топли ветрове,

                                             любовен  зов на истинска любов

                                             чертаеше със твоите ръце

                                             по моето размекнато сърце

                                             пулса в ритъма на любовта ни,

                                             отключил чувствата на радостта,

                                             за мен най-прелестна си на света,

                                             ти смисъла на моята съдба,

                                             как само ми говори любовта

                                             за полъха на нежна красота,

                                             предала във душата ми страстта

                                             към моята единствена мечта,

                                             товa е тя - тъй хубава жена,

                                             това единствена е любовта.

                                              

                                             

                                             

                                             

                                             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля, че беше по-добре да разделиш смислово текста на няколко изречения.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....