Feb 1, 2014, 8:47 PM

Любовен дъх

  Poetry » Love
906 0 1

                                             Любовен дъх от топли ветрове,

                                             любовен  зов на истинска любов

                                             чертаеше със твоите ръце

                                             по моето размекнато сърце

                                             пулса в ритъма на любовта ни,

                                             отключил чувствата на радостта,

                                             за мен най-прелестна си на света,

                                             ти смисъла на моята съдба,

                                             как само ми говори любовта

                                             за полъха на нежна красота,

                                             предала във душата ми страстта

                                             към моята единствена мечта,

                                             товa е тя - тъй хубава жена,

                                             това единствена е любовта.

                                              

                                             

                                             

                                             

                                             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мисля, че беше по-добре да разделиш смислово текста на няколко изречения.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...