15.12.2009 г., 21:29

Любовен мазохизъм

1.8K 0 19

Сърцето ми жадува да обича

един от тези истински мъже,

които моментално те привличат

с бронзирано от слънцето лице.

 

 

Които до основи те разклащат,

когато те прострелят със очи.

Усмивката им може да преражда,

а погледът им - кули да руши.

 

 

Не се страхуват никога. От нищо.

Готови да прескочат пропастта...

Нападат бързо, яростно и хищно!

Подкожно инжектират любовта.

 

 

Влудяват те със своя егоизъм

да виждат в тебе само плът. И враг.

Но всяка част от твоя организъм

крещи да се възползват пак. И пак!

 

 

След себе си оставят само пепел

и празно от обичане сърце...

Но аз жадувам с цялата си същност

един от тези истински мъже.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • най-много сълзи са проляти от сбъднати мечти (наскоро прочетох фразата и смятам, че в нея има голяма доза истина)
  • Аз също (: Аплодисменти!
  • Пълно е с мазохисти.
  • И аз така...
  • С тези надъхани метросексуални индивиди, чиято демонстрация на увереност говори за тотална липса на такава... ме съмнява лирическата да бъде удовлетворена. Но поне аз съм. От твоята поезия.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...