Dec 15, 2009, 9:29 PM

Любовен мазохизъм

  Poetry » Love
1.8K 0 19

Сърцето ми жадува да обича

един от тези истински мъже,

които моментално те привличат

с бронзирано от слънцето лице.

 

 

Които до основи те разклащат,

когато те прострелят със очи.

Усмивката им може да преражда,

а погледът им - кули да руши.

 

 

Не се страхуват никога. От нищо.

Готови да прескочат пропастта...

Нападат бързо, яростно и хищно!

Подкожно инжектират любовта.

 

 

Влудяват те със своя егоизъм

да виждат в тебе само плът. И враг.

Но всяка част от твоя организъм

крещи да се възползват пак. И пак!

 

 

След себе си оставят само пепел

и празно от обичане сърце...

Но аз жадувам с цялата си същност

един от тези истински мъже.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • най-много сълзи са проляти от сбъднати мечти (наскоро прочетох фразата и смятам, че в нея има голяма доза истина)
  • Аз също (: Аплодисменти!
  • Пълно е с мазохисти.
  • И аз така...
  • С тези надъхани метросексуални индивиди, чиято демонстрация на увереност говори за тотална липса на такава... ме съмнява лирическата да бъде удовлетворена. Но поне аз съм. От твоята поезия.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...