Любовен реквием през ноември
ЛЮБОВЕН РЕКВИЕМ ПРЕЗ НОЕМВРИ
Приготвих чай от вчерашния дъжд.
Тръпчив е малко – но ще го изпия.
Той има цвят на неузряла ръж
и дъх на късноесенна кория.
Добавих стръкче мента – за разкош,
зрънца от глог и щипка валериана,
И стана ли светът по-малко лош,
по-приветлив и уютен стана ли?
Отвън треперят мокрите листа
и шепотът им плахо се разлива.
Студено е и бързо притъмня
сред скута на смълчаната коприва.
Пухти и къкри чайникът бъбрив,
ухае здрачът на сено и билки.
Прекрасно е да бъдеш много жив
и да загърбиш болки и горчилки.
Дали от невъзможната любов,
и дните ми – съвсем непредвидими,
тежеше мракът в мокрото стъкло,
когато ти си тръгваше, любими?
Но скоро ще олекне – изведнъж
ще стане светло в скромната ми стая,
Не зная кой изпрати този дъжд.
Навярно ангел, заблуден – от Рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
