5.01.2011 г., 20:39

Любовен уплах

608 0 1

Искам след време да те видя,
да разбера добре ли си,
дали си здрава и щастлива
и добре ли е без мен да си.

Аз толкова много те обичах
и продължавам да го правя,
след тебе като куче тичах,
но паднах в локва, за да се удавя.

Съживих се аз след време,
продължих да си живея,
но ти забрави ме
и не знам дали ще мога да успея.

Без теб се чувствам празен,
все едно част от мене липсва
и станах човек омразен,
от който на всички им писва.

Писва им да ме слушат и гледат,
но на мен ми е все едно
и ръцете почнаха да ми треперят,
не мога да напиша и едно писмо.

Да напиша, че още те обичам,
да ти кажа, че ми липсваш,
но не знам дали ти ще искаш
отново аз да те обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...