Искам след време да те видя,
да разбера добре ли си,
дали си здрава и щастлива
и добре ли е без мен да си.
Аз толкова много те обичах
и продължавам да го правя,
след тебе като куче тичах,
но паднах в локва, за да се удавя.
Съживих се аз след време,
продължих да си живея,
но ти забрави ме
и не знам дали ще мога да успея.
Без теб се чувствам празен,
все едно част от мене липсва
и станах човек омразен,
от който на всички им писва.
Писва им да ме слушат и гледат,
но на мен ми е все едно
и ръцете почнаха да ми треперят,
не мога да напиша и едно писмо.
Да напиша, че още те обичам,
да ти кажа, че ми липсваш,
но не знам дали ти ще искаш
отново аз да те обичам.
© Валентин Николов Всички права запазени