Jan 5, 2011, 8:39 PM

Любовен уплах

  Poetry » Love
607 0 1

Искам след време да те видя,
да разбера добре ли си,
дали си здрава и щастлива
и добре ли е без мен да си.

Аз толкова много те обичах
и продължавам да го правя,
след тебе като куче тичах,
но паднах в локва, за да се удавя.

Съживих се аз след време,
продължих да си живея,
но ти забрави ме
и не знам дали ще мога да успея.

Без теб се чувствам празен,
все едно част от мене липсва
и станах човек омразен,
от който на всички им писва.

Писва им да ме слушат и гледат,
но на мен ми е все едно
и ръцете почнаха да ми треперят,
не мога да напиша и едно писмо.

Да напиша, че още те обичам,
да ти кажа, че ми липсваш,
но не знам дали ти ще искаш
отново аз да те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...