Любовна бъркотия
Любовна бъркотия
светът на думите
си мисли
че ме притежава
потропва с крак
крещи ми
нещо истерично
навярно
си представя
че
така ме доближава
ревнува ме
откакто с него се
познавам
навира ми в очите
всичките си многоточия
той
винаги
за нещо съжалява
умилквайки се
не престава
да ми обещава
това
което сам не осъзнава
светът на думите
навярно
ме обича
дотолкова е свикнал
с въпросителните си
заплахи
в които сам си вярва
че е удивителен
…
да бе изтананикал
нещичко за любовта си
простила бих
на инатливата му мисъл
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Щом ти му прощаваш, Вили, простено да му е и от мен. Благодаря, на теб и Наталия за 
