Apr 21, 2013, 11:59 AM

Любовна бъркотия

  Poetry » Other
939 0 17


Любовна бъркотия

 

светът на думите

си мисли

че ме притежава

потропва с крак

крещи ми

нещо истерично

навярно

си представя

че

така ме доближава

ревнува ме

откакто с него се

познавам

навира ми в очите

всичките си многоточия

той

винаги

за нещо съжалява

умилквайки се

не престава

да ми обещава

това

което сам не осъзнава

светът на думите

навярно

ме обича

дотолкова е свикнал

с въпросителните си

заплахи

в които сам си вярва

че е удивителен

да бе изтананикал

нещичко за любовта си

простила бих

на инатливата му мисъл

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...