Apr 21, 2013, 11:59 AM

Любовна бъркотия

  Poetry » Other
936 0 17


Любовна бъркотия

 

светът на думите

си мисли

че ме притежава

потропва с крак

крещи ми

нещо истерично

навярно

си представя

че

така ме доближава

ревнува ме

откакто с него се

познавам

навира ми в очите

всичките си многоточия

той

винаги

за нещо съжалява

умилквайки се

не престава

да ми обещава

това

което сам не осъзнава

светът на думите

навярно

ме обича

дотолкова е свикнал

с въпросителните си

заплахи

в които сам си вярва

че е удивителен

да бе изтананикал

нещичко за любовта си

простила бих

на инатливата му мисъл

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...