Любовна обсада
Самота е моята фасада.
Мислено държа те аз в обсада.
С цялата си мъка в самотата
с мисълта напук на синевата,
настанявам се на теб в очите,
за да видя аз във тях лъчите
в теб, които любовта запалват
и ръцете ти дори погалват.
До сърцето ти с лъчи да стигна -
в него, като мъж да се въздигна
и душата ти да я завзема -
крепостта отвътре да превзема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
