11.09.2007 г., 19:41 ч.

Любовна приказка 

  Поезия
3561 0 6
На земята,
през една чудна майска нощ,
хората открили невероятна мощ.
Любов я нарекли те
и посветили на нея векове.
Заради нея са започвали битки епични,
страшни, драматични.
Хората са пишели прикази за любовта,
а влюбените си изпращали любовни писма,
пропити с мъка, радост или тъга,
по любимата както и дома.
Всичко е било прекрасно,
но междувременно и толкова опасно.
Хората са убивали заради таз любов.
Заради пръстен на любимата със златен обков.
Хора са умирали за нея.
За тази прекрасна черно-бяла фея,
която всички светове кръстосва
и до един ни омагьосва.
И в един прекрасен слънчев ден
тя реши да заплени и мен.
Но, знаеш ли,
до някъде и ти си виновен,
защото под онзи дъб вековен
аз те срещнах и се запознах с теб.
Ти си зъл, нали?
И няма да ти пука ако ти кажа, че душата ми за теб кърви.
Да! Ти си много лош.
Безразличието ти ме пробожда като нож.
Но кой знае?
Може би някой ден,
ти от мен ще си пленен.
Слънцето ще те погали със своите лъчи и
нежно в ухото ти ще промълви,
че точно за мен си роден!

© Анита Райкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??