Sep 11, 2007, 7:41 PM

Любовна приказка

  Poetry
3.7K 0 6
На земята,
през една чудна майска нощ,
хората открили невероятна мощ.
Любов я нарекли те
и посветили на нея векове.
Заради нея са започвали битки епични,
страшни, драматични.
Хората са пишели прикази за любовта,
а влюбените си изпращали любовни писма,
пропити с мъка, радост или тъга,
по любимата както и дома.
Всичко е било прекрасно,
но междувременно и толкова опасно.
Хората са убивали заради таз любов.
Заради пръстен на любимата със златен обков.
Хора са умирали за нея.
За тази прекрасна черно-бяла фея,
която всички светове кръстосва
и до един ни омагьосва.
И в един прекрасен слънчев ден
тя реши да заплени и мен.
Но, знаеш ли,
до някъде и ти си виновен,
защото под онзи дъб вековен
аз те срещнах и се запознах с теб.
Ти си зъл, нали?
И няма да ти пука ако ти кажа, че душата ми за теб кърви.
Да! Ти си много лош.
Безразличието ти ме пробожда като нож.
Но кой знае?
Може би някой ден,
ти от мен ще си пленен.
Слънцето ще те погали със своите лъчи и
нежно в ухото ти ще промълви,
че точно за мен си роден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...