Здравей, самотнице - поредна нощ...

Май нямам с нищо да почерпя.

Тя, всъщност масата е сложена,

обаче сякаш, като жертвеник.

Но нищо, ти ме прегърнѝ!

Добре дошла си! Заповядай!

Вода, кафе? И евтин джин?

Това останало е. Сядай... 

Аз нямам друго. Празни листи, 

моливи няколко и химикалки. 

Понякога и дъжд, когато искам. 

И Теб разбира се - за много малко. 

Дори мастилено небе. На точки - 

звездите ми намигат. Като пулс. 

И имам няколко вълшебства още, 

а уж съм свикнал да не им се чудя... 

Ти как си иначе? Добре, нали!? 

На мен ми липсваш денонощно. 

Тя все е тук. Не ни мисли! 

Спогаждаме се някак. Няма лошо. 

Любовта ми ли? Защо не питаш!? 

Крила копринени и пеперуди. 

Да знаеш само как ми се обичаш, 

но самотата е любовница за луди... 

Стихопат. 

Danny Diester