15.06.2024 г., 10:19

Любовно

681 2 8

Минавам нощем покрай вашта къща

и виждам я пред малкия площад ---

вратата, керемидите --- все съща,

останала след онзи минал свят.

 

И спирам се за малко. Отдалеко

съзирам я обляна в светлина

и спомням си за всеки ден, за всеки,

за всяка нощ под тихата луна.

 

Аз зная, че отново ще те имам,

щом тази нощ над моя сън преваля,

в предчувствие любовно щом побирам

в сърцето теб и името ти Галя..!

 

                                        юли 1992 г.

                                        гр. Сливен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Пепи, наистина много е останало, а за тогава дори предстоеше, защото отново
    бяхме заедно с нея!
  • "...
    останала след онзи минал свят."
    Какво остава след онзи минал свят? Красиво любовно! Щом е красиво, значи останало е нещо!
  • Благодаря, Петя! Благодаря, Виолета, много ми е приятно!
  • Много е хубаво! Прелест.
  • Благодаря ти, Милена, че прочете и сподели! Намерих това стихотворение на отделен половин
    лист, втъкнат в подвързията на тетрадката ми със стихове...То е вече четвъртото, посветено на
    любовта на живота ми Галя, макар с нея в крайна сметка да не се оженихме...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...