Минавам нощем покрай вашта къща
и виждам я пред малкия площад ---
вратата, керемидите --- все съща,
останала след онзи минал свят.
И спирам се за малко. Отдалеко
съзирам я обляна в светлина
и спомням си за всеки ден, за всеки,
за всяка нощ под тихата луна.
Аз зная, че отново ще те имам,
щом тази нощ над моя сън преваля,
в предчувствие любовно щом побирам
в сърцето теб и името ти Галя..!
юли 1992 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев Всички права запазени
бяхме заедно с нея!