Минавам нощем покрай вашта къща
и виждам я пред малкия площад ---
вратата, керемидите --- все съща,
останала след онзи минал свят.
И спирам се за малко. Отдалеко
съзирам я обляна в светлина
и спомням си за всеки ден, за всеки,
за всяка нощ под тихата луна.
Аз зная, че отново ще те имам,
щом тази нощ над моя сън преваля,
в предчувствие любовно щом побирам
в сърцето теб и името ти Галя..!
юли 1992 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
