Черена роза стискам в ръката,
бавно забиват се в дланта бодлите,
остър меч пронизва ми душата,
по лицето ми се стичат сълзите.
Капе кръв от дланта наранена,
безмълвно плаче тя с кървави сълзи,
плача и аз в мъка потопена,
по тялото ми остра болка пълзи.
Като роза беше любова ни-
изящно цвете, копринено нежно,
бодлите и оставят вечни рани,
давят ни в море от болка безбрежно.