Черена роза стискам в ръката,
бавно забиват се в дланта бодлите,
остър меч пронизва ми душата,
по лицето ми се стичат сълзите.
Капе кръв от дланта наранена,
безмълвно плаче тя с кървави сълзи,
плача и аз в мъка потопена,
по тялото ми остра болка пълзи.
Като роза беше любова ни-
изящно цвете, копринено нежно,
бодлите и оставят вечни рани,
давят ни в море от болка безбрежно.
© Мария Красимирова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
успех 