Любовно откровение - 8
Преносима памет съм. Безкрайна.
Зареждам всеки следващ притежател.
Натискам всяко копче уж случайно -
да предизвикам пак Съдбата.
Обем архивен като за столетие
у себе си подреждам в категории.
Човек руши ме, без да се усети,
и после съвестта му с мене спори.
Аз сменям диска, няма нужда
програмен специалист да ме докосва.
Той с мене също се е будил
и чувствата ми дълго ги е просил.
Професионално съм без забележки,
у хората минавам през клавишите
и всичките им, тайно крадени забежки,
устройството ми все записва.
Не им омръзвам, търсят връзка
и чатят с мене. Няма спиране.
В сърцата им безкабелна се спускам.
Изключват ме. До следващото рестартиране.
(И ти пусни търсачка за намиране)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
На мен също много ми хареса. Браво!
