Любовно откровение - 8
Преносима памет съм. Безкрайна.
Зареждам всеки следващ притежател.
Натискам всяко копче уж случайно -
да предизвикам пак Съдбата.
Обем архивен като за столетие
у себе си подреждам в категории.
Човек руши ме, без да се усети,
и после съвестта му с мене спори.
Аз сменям диска, няма нужда
програмен специалист да ме докосва.
Той с мене също се е будил
и чувствата ми дълго ги е просил.
Професионално съм без забележки,
у хората минавам през клавишите
и всичките им, тайно крадени забежки,
устройството ми все записва.
Не им омръзвам, търсят връзка
и чатят с мене. Няма спиране.
В сърцата им безкабелна се спускам.
Изключват ме. До следващото рестартиране.
(И ти пусни търсачка за намиране)
© Ниела Вон All rights reserved.
На мен също много ми хареса. Браво!
