Aug 26, 2009, 2:59 PM

Любовно откровение - 8 

  Poetry » Love
905 0 3

Преносима памет съм. Безкрайна.

Зареждам всеки следващ притежател.

Натискам всяко копче уж случайно -

да предизвикам пак Съдбата.

 

Обем архивен като за столетие

у себе си подреждам в категории.

Човек руши ме, без да се усети,

и после съвестта му с мене спори.

 

Аз сменям диска, няма  нужда

програмен специалист да ме докосва.

Той с мене също се е будил

и чувствата ми дълго ги е просил.

 

Професионално съм без забележки,

у хората минавам през клавишите

 и всичките им, тайно крадени забежки,

устройството ми все записва.

 

Не им омръзвам, търсят връзка

и чатят с мене. Няма спиране.

В сърцата им безкабелна се спускам.

Изключват ме. До следващото рестартиране.

 

(И ти пусни търсачка за намиране)

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно замислено!"Преносима памет съм. Безкрайна.

    Зареждам всеки следващ притежател.

    Натискам всяко копче уж случайно -

    да предизвикам пак Съдбата".Много ми харесва,продължавай да пишеш,в това е твоята сила!
  • Определено е много интересно! На мен също много ми хареса. Браво!
  • ...Интересно...!Хареса ми!Поздравче!...
Random works
: ??:??