29.01.2010 г., 11:16

Любовно писмо до Дж

882 0 2
ръжта не цъфна  Дж. все се надявах да не ти пиша никога за влаковете за зеления килим за билото което е там каквото и очите ми зелени те нямаше Дж в покрайнините на лятото деветте самотни стаи радиошоуто за приспиване Есме на всеки прозорец обсебил август и глътнатите букви стъклено гладко с млечен път и пленена плетена шапка те знаех Дж от преди да затворят слушалката в късния плач и Джими Джимирино със смахнати навътре очила и вратовръзка  от бъдеще както и рибите застреляни жълто те чаках Дж да си кажеш името пак преди да се събуди червенокосата след краткото запиване с луна в басейн и устата ми хубава както го можеш още и от там с обич и омерзение    знаеш ли Дж всички куршуми отпред са целунати в червено




Спи в мир Дж където и да е перъдайза!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...