Jan 29, 2010, 11:16 AM

Любовно писмо до Дж

  Poetry » Other
885 0 2
ръжта не цъфна  Дж. все се надявах да не ти пиша никога за влаковете за зеления килим за билото което е там каквото и очите ми зелени те нямаше Дж в покрайнините на лятото деветте самотни стаи радиошоуто за приспиване Есме на всеки прозорец обсебил август и глътнатите букви стъклено гладко с млечен път и пленена плетена шапка те знаех Дж от преди да затворят слушалката в късния плач и Джими Джимирино със смахнати навътре очила и вратовръзка  от бъдеще както и рибите застреляни жълто те чаках Дж да си кажеш името пак преди да се събуди червенокосата след краткото запиване с луна в басейн и устата ми хубава както го можеш още и от там с обич и омерзение    знаеш ли Дж всички куршуми отпред са целунати в червено




Спи в мир Дж където и да е перъдайза!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...