12.03.2021 г., 7:39

Любовта

891 0 1

Какво има?

Какво се е случило? 

Защо тъжиш?
Защо очите ти са пълни със сълзи?
Нараниха ли те?
Обидиха ли те?
Седни!Поговори с мен!
Мълчиш! Ясно, сърцето ти е разбито.

Не е нужно да казваш нещо. Всичко е кристално ясно.

 

Давай плачи! Недей, да сдържаш сълзите си! 

Искаш ли да се разходим? 

Точно така, изправи се! 

Ела с мен. Хвани ме за ръка. 

Не, не се страхувай! Няма  да избягам! 

Ето виж - Слънцето. 

Красиво е нали ?
Виж небето. Искаш ли да избягаме? 

Давай, тичай напред. Аз ще те настигна. 

Ще се срещнем ето там,  при онази скала, в далечината. 

Давай!  Аз идвам. До теб съм! 

 

Хареса ли ти? 

Усети ли вятъра? Приятно е нали? 

Сега викай! Давай! Изкарай болката! 

Давай! Нека целия свят да чуе, разбитото ти сърце, 

да чуе неговия глас. 

 

По - добре ли си? А сега ме удари. 

Давай! Мога да го понеса. 

 

Как се чувстваш ? По - добре ли си? 

Сега ме прегърни и ме приеми. 

Допусни ме в сърцето си, в съзнанието си! 

Знам, боли. 

Но аз съм такава. 

Понякога съм красива и прекрасна, 

друг път съм грозна и опасна.

Въпреки това, не трябва да се отказваш! 

Продължи напред! 

Давай! 

Прегърни ме ти сега и запомни

тези мои слова, защото аз съм

ЛЮБОВТА. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Будинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е. Тя е много неща, а много хора смятат, че не е така.Просто не желаят да махнат розовите си очила.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...