12.03.2021 г., 7:39

Любовта

892 0 1

Какво има?

Какво се е случило? 

Защо тъжиш?
Защо очите ти са пълни със сълзи?
Нараниха ли те?
Обидиха ли те?
Седни!Поговори с мен!
Мълчиш! Ясно, сърцето ти е разбито.

Не е нужно да казваш нещо. Всичко е кристално ясно.

 

Давай плачи! Недей, да сдържаш сълзите си! 

Искаш ли да се разходим? 

Точно така, изправи се! 

Ела с мен. Хвани ме за ръка. 

Не, не се страхувай! Няма  да избягам! 

Ето виж - Слънцето. 

Красиво е нали ?
Виж небето. Искаш ли да избягаме? 

Давай, тичай напред. Аз ще те настигна. 

Ще се срещнем ето там,  при онази скала, в далечината. 

Давай!  Аз идвам. До теб съм! 

 

Хареса ли ти? 

Усети ли вятъра? Приятно е нали? 

Сега викай! Давай! Изкарай болката! 

Давай! Нека целия свят да чуе, разбитото ти сърце, 

да чуе неговия глас. 

 

По - добре ли си? А сега ме удари. 

Давай! Мога да го понеса. 

 

Как се чувстваш ? По - добре ли си? 

Сега ме прегърни и ме приеми. 

Допусни ме в сърцето си, в съзнанието си! 

Знам, боли. 

Но аз съм такава. 

Понякога съм красива и прекрасна, 

друг път съм грозна и опасна.

Въпреки това, не трябва да се отказваш! 

Продължи напред! 

Давай! 

Прегърни ме ти сега и запомни

тези мои слова, защото аз съм

ЛЮБОВТА. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Будинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е. Тя е много неща, а много хора смятат, че не е така.Просто не желаят да махнат розовите си очила.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...