Любовта
Не исках пак да я срещна,
не вярвах, че пак ще горя,
бягах и шепнех ,,Не идвай!
Ти си само поредна лъжа!''
А тя ме настигна внезапно,
нечакано ме връхлетя -
силна, гореща, игрива
обсебваща, с пръсти от жар.
Всели се сякаш във мене -
диша с мойте гърди,
смее се с моите устни,
живее в мойте очи.
Не знам докога ще остане,
какво ще е занапред?
Може би кратки минути,
може би цял живот.
Но дори и да тръгне внезапно,
както ме сполетя
благодарна съм, че ме догони,
благодарна съм, че живях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Иванова Всички права запазени
