Любовта
Не исках пак да я срещна,
не вярвах, че пак ще горя,
бягах и шепнех ,,Не идвай!
Ти си само поредна лъжа!''
А тя ме настигна внезапно,
нечакано ме връхлетя -
силна, гореща, игрива
обсебваща, с пръсти от жар.
Всели се сякаш във мене -
диша с мойте гърди,
смее се с моите устни,
живее в мойте очи.
Не знам докога ще остане,
какво ще е занапред?
Може би кратки минути,
може би цял живот.
Но дори и да тръгне внезапно,
както ме сполетя
благодарна съм, че ме догони,
благодарна съм, че живях!
© Тони Иванова All rights reserved.
