Любовта без думи
Тъй в чиста форма тя не е възможна,
да бъдеш с нея просто ей така,
описваме я, правим я тъй сложна,
за нея пак говоря - любовта.
А как възможно е да се опише,
да спорим, думи да редим,
как нещо тъй абстрактно свише
дошло, а ние му вредим?...
Умът човешки я опорочава,
затиква я надолу в пропастта.
Душата само я възвеличава,
но думи няма тя, а само участта.
Изплакваме я често, радва ни дори,
рисуваме я с четки, по ноти я редим...
Крещим по нея - били сме актьори,
посядаме, и заедно мълчим...
И думите не стигат никога за нея,
сърцето я долюбва, мечтите я стремят...
Желанието кара ме да закопнея -
за любовта без думи да ми обяснят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Белисима Всички права запазени
