Любовта ми върни (На Александър)
1K
0
0
Любовта ми върни!
Като лястовица бяла,
от простора необятен в длан ме улови.
И така, без да знаеш – С ЛЮБОВ МЕ СПАСИ!
Сърцето ми е камък, оплискан със кръв,
облаци от мъка проправят си път.
Изплаках сълзите – ще си взема назаем,
когато плача сама понякога в нощта.
Като ручей бистър,
глътка живот ми вдъхни.
И не питай какво ми е –
прегърни ме и замълчи...!
Любовта ми върни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Мирчева Всички права запазени
