Любовта ми върни (На Александър)

Любовта ми върни!

Като лястовица бяла,

от простора необятен в длан ме улови.

И така, без да знаеш – С ЛЮБОВ МЕ СПАСИ!

Сърцето ми е камък, оплискан със кръв,

облаци от мъка проправят си път.

Изплаках сълзите – ще си взема назаем,

когато плача сама понякога в нощта.

Като ручей бистър,

глътка живот ми вдъхни.

И не питай какво ми е –

прегърни ме и замълчи...!

Любовта ми върни...