20 мар. 2011 г., 12:47

Любовта ми върни (На Александър)

1.1K 0 0

 

 

Любовта ми върни!

Като лястовица бяла,

от простора необятен в длан ме улови.

И така, без да знаеш – С ЛЮБОВ МЕ СПАСИ!

 

Сърцето ми е камък, оплискан със кръв,

облаци от мъка проправят си път.

Изплаках сълзите – ще си взема назаем,

когато плача сама понякога в нощта.

 

Като ручей бистър,

глътка живот ми вдъхни.

И не питай какво ми е –

прегърни ме и замълчи...!

 

Любовта ми върни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Мирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...