13.06.2016 г., 8:32

Любовта на двама поети по душа...

526 1 5

Любовта на двама поети по душа...

 

Двама поети един в друг

безумно влюбени

между стиховете, книгите и писмата-

разменят си сбъднати мечти

и спазени обещания...

И в един и същи сън се вливат,

осезаващи пространствата и пътеките,

и тръгват те несломимо и смело

напред по пътя на истинската истина...

***

Обединява ги завинаги това чувство-

любовта към живота и поезията;

към звездите и луната 

и лъчите на слънцето;

магията на всяка една среща между

погледите и усмивките...;

рисува той лицето и в себе си,

а тя щом засвири на пианото 

нотите чувства чрез него,

докато с китарата някой уличен музикант

възпява любовта в душата им...,

любовта към всичко

всеки ден и всяка нощ...

***

Влюбеното им сърце

за тях е жива хартия.

Перата им композират 

и танцуват щастливи!

Вечно хванати са за ръце

и в радост и в болка;

и нищо и никой

никога вече не може

да ги раздели...!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лили, и теб те има! Истинската истина - много яко.
  • "Влюбеното им сърце
    за тях е жива хартия"

    Съкровище и красота!
    Браво!
  • Благодаря ти, Звездичке...!
    Трогна ми сърцето!
  • Втората част е най... Толкова много чувства влагаш, чак понякога се чудя дали не се чувстваш празна след написване на стихотворение... За щастие, всяка следваща твоя творба ми дава отговор... Уникално е, поздравления!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...