29.12.2012 г., 12:14

Любовта на една гондола

577 0 0

Гондолиерът стар, в гондолата си стара,

постла килим от спотаени чувства.

Че таз гондола всеки ден е гара,

за идващите влакове, а после става пуста.

Че не веднъж седейки в нея двама,

целували се влюбено и с радост

и той я молел да му бъде дама

до старостта през буйната им младост.

Че идвали и си отивали мечтите

с младежите и старците последни,

 минавали на гондолиера дните,

с животите на пътници поредни.

Любовта познавал само от очите,

които взирали се радостно във други

и чувал шепота на вятъра в косите,

говорещ им за любовта им луда.

Не бил докоснал никога любима,

не бил целувал никоя тъй страстно,

както слънцето го прави несравнимо,

галейки водата нежно и безгласно.

Сълзите тежки на гондолиера от очите

капеха като дъждовна песен

и сливаха се влюбено с водите,

които носеха го през канала тесен.

Венеция бе пламнала във огън и възбуда

и гледаше го през прозорците си прашни.

Прошепна му: "Не си живял в заблуда,

щом гледал си съдбите им изящни!"

Но гондолиерът бе платил високата цена,

на  тоз град вечен, горд и славен.

Че точно тук, в града на Любовта,

без капчица любов е изоставен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...