Любовта на художника
Ръката му палитрата отваря
и с цветовете четката се заиграва,
един копринен шал във бяло,
сред мислите му разпилени засиява.
От вятъра се вее размечтано,
по раменете ù красиви пада
и ето, че косите се откриват,
лицето вижда - като за награда!
Предметите наоколо изчезват
и само тя остава там на кея,
ръката му не иска да го слуша -
извайва четката му само нея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Петрова Всички права запазени
