20.08.2013 г., 20:47 ч.

Любовта на художника 

  Поезия » Друга
548 0 7

Ръката му палитрата отваря

и с цветовете четката се заиграва,

един копринен шал във бяло,

сред мислите му разпилени засиява.

От вятъра се вее размечтано, 

по раменете ù красиви пада

и ето, че косите се откриват,

лицето вижда - като за награда!

Предметите наоколо изчезват

и само тя остава там на кея,

ръката му не иска да го слуша -

извайва четката му само нея...

© Теодора Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??