Ръката му палитрата отваря
и с цветовете четката се заиграва,
един копринен шал във бяло,
сред мислите му разпилени засиява.
От вятъра се вее размечтано,
по раменете ù красиви пада
и ето, че косите се откриват,
лицето вижда - като за награда!
Предметите наоколо изчезват
и само тя остава там на кея,
ръката му не иска да го слуша -
извайва четката му само нея...
© Теодора Петрова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
