9.02.2009 г., 11:19

Любовта понякога

1.2K 0 19

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

не падат звезди

 

 

и е светло

 

 

луната се прави на бяла

 

 

а знам че са сини реките

 

 

и бели

 

 

и сиви

 

 

кафяви

 

 

със теб бяха ранни звездите

 

 

в отломък

 

 

от тънко небе

 

 

което е всичкото

 

 

зримо

 

 

и тайно

 

 

и от сърце

 

 

където горим

 

 

непростимо

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...