Feb 9, 2009, 11:19 AM

Любовта понякога

  Poetry » Love
1.2K 0 19

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

не падат звезди

 

 

и е светло

 

 

луната се прави на бяла

 

 

а знам че са сини реките

 

 

и бели

 

 

и сиви

 

 

кафяви

 

 

със теб бяха ранни звездите

 

 

в отломък

 

 

от тънко небе

 

 

което е всичкото

 

 

зримо

 

 

и тайно

 

 

и от сърце

 

 

където горим

 

 

непростимо

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...