Люспичка любов
Русалките се раждат само в синьото,
където спят мечтите на момчета,
където храбреци са - ненадминати -
морето им е все до коленете.
И люспестите синкаво - зелените,
опашки на магия им приличат.
Солта в кръвта им, прилива във вените,
нозете им - момчешките подсичат.
И падат ничком принцовете, малките,
в очи като, морето променливи...
Порастват после и това е жалкото
и хукват да задяват самодиви...
И хей така се раждат и поемите,
написват ги пораснали русалки.
Ех, принцове, по люспичка да вземете,
от нашата любов. Нима е малко?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
