Лютеница
Лютеница, "Кон,колеет" рибата, огромна смрат.
Времето изгаря,гони сенките навред...
А и въшки черни,доматите ядат.
Няма вече зарзавати? Камо ли, Бул...,аромати!?
Цените,кой както разбере, където левче,
евро,две. Сила сме щом Европата на нази гледа.
Като спасителен понтон...Поклон.
Просяци като нас вече са без глас.
Е дано,не знам,кой ще бърка в туй ...но!
Стискам пръсти, казват ми: търпи!
Дали ще оцелеем, едва ли до старини.
Казват ни, че в далечното е вечното, търпи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
