Тъмна улица. Мъждукащ фенер. Мрачна картина.
Мраморно-бяла сграда тъмнината руши.
Магазин. Що за стока зад витрината синя?
Боже мой! Продават се бели и черни души!
В хладната зала продавачът е сивобезличен.
Никакви чувства в очите му. Даже и грам.
Бърка сред стоката бавно със вид безразличен,
вади, претегля, продава на килограм.
Душите са стока! Абсурдно! Бели и черни
днес се продават на дребно. Какъв парадокс!
Но явно се търсят! Опашка. В костюми вечерни,
в палта от визон, модерно облечен Бос. ...