Магазин за души
Тъмна улица. Мъждукащ фенер. Мрачна картина.
Мраморно-бяла сграда тъмнината руши.
Магазин. Що за стока зад витрината синя?
Боже мой! Продават се бели и черни души!
В хладната зала продавачът е сивобезличен.
Никакви чувства в очите му. Даже и грам.
Бърка сред стоката бавно със вид безразличен,
вади, претегля, продава на килограм.
Душите са стока! Абсурдно! Бели и черни
днес се продават на дребно. Какъв парадокс!
Но явно се търсят! Опашка. В костюми вечерни,
в палта от визон, модерно облечен Бос.
Босякът изчаква своя ред търпеливо.
Дошъл е с надежда, защото няма пари.
Дали ще бъде възможно - е молбата свенлива,
свойта бяла душа за черна да замени?
- Всеки трябва да плаща! Замяна не може! -
отсича и махва продавачът с ръка.
Босякът си тръгва със своя проблем невъзможен -
в тоя черен живот, с тая бяла душа.
© Диана Трифонова All rights reserved.
