28.01.2014 г., 11:19

Магазинче за мечти

1.3K 0 18

Магазинче за мечти

 

Мечтая за кокетно магазинче, 
гостоприемно да съм домакинче!
Да имам слънчево прозорче
и пейчица в градинско дворче,
с розички върху памук - завеси…
Да приготвям Обични деликатеси!
Мечтите хорски да продавам, бих,
срещу шепа топъл, искрен стих!
В дюкянчето ухае на канела,
ароматни дрехи съм изплела…
Клиентите в канелени одежди
ще сбъдват своите надежди!
В магазина за бленувани мечти
е вълшебно, приказно почти!
Музика от плоча грамофонна,
ще е картата гаранционна!
Безплатна радост без адрес -
отварям му вратите още днес!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хехе, ами нали няма адрес...как да ти го дам?! Да помисля...ул." Канела", вълшебство номер 3, вход единствен и свободен ))))
  • Къде да дойда? Дай адрес!
  • Поете, ти ще си специалния ни гост И като гледам как приехте всички идеята за местенцето, ще взема май наистина да го организирам

    Търси се помещение 60 кв.м. на стара софийска улица със звън от трамваи и мирис на печена ябълка
  • Силве, днес това магазинче ми вдъхна надежда...Благодаря за хубавите думи
  • Приказен стих, М.!Усмихнат, чистосърдечен и даряващ надежди!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...