20.11.2019 г., 23:21

Магия

1.2K 1 3

Магия

 

По Коледа магията се случва

в истинска и земна дреха.

Идва в полунощ и ни целува.

Прекрачва прага.Чиста, лека.

 

А, нощта засвети, зазвъня

облече най-красиви звездопади

приплъзна се на коледна шейна.

Магията небето ни изпрати.

 

Превърна се елата във вълшебница

в клоните една звезда засвети.

Поздрави ме със човешки глас.

Погледнах я и видях лицето ти!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

36 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ана!
  • Красив и топъл коледен стих! Успех в конкурса, Норче!
  • Много на косъм върви по темата това стихотворение. Съвременни изследователи на ритуала казват, че наричането е лично и трябва да посискаш конкретно нещо за себе си. Аз не съм много съгласна, защото повечето останали от народа текстове касаят семейството. Ето пример:
    "Дай ни, Боже, сура суровита година,
    лу де си фодиме злату да си гледаме;
    дур и златни канати руйну вину да си пиеме,
    та и тебе, Боже, фальба да си фалиме,
    чи ми седиш дур на небе,
    та ми чиниш чуда дур на земета."
    Говори се в множествено число тук. Както и да е, в последното изречение на текста ти горе, косвено изразяваш своето желание и това е повод да остане текста ти в предизвикателството.
    Всичко това написах в случай, че решиш да участваш с още едно произведение. Гледай да е по-силно свързано с темата.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...