Nov 20, 2019, 11:21 PM

Магия

  Poetry
1.2K 1 3

Магия

 

По Коледа магията се случва

в истинска и земна дреха.

Идва в полунощ и ни целува.

Прекрачва прага.Чиста, лека.

 

А, нощта засвети, зазвъня

облече най-красиви звездопади

приплъзна се на коледна шейна.

Магията небето ни изпрати.

 

Превърна се елата във вълшебница

в клоните една звезда засвети.

Поздрави ме със човешки глас.

Погледнах я и видях лицето ти!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

The work is a contestant:

36 place

Comments

Comments

  • Благодаря Ана!
  • Красив и топъл коледен стих! Успех в конкурса, Норче!
  • Много на косъм върви по темата това стихотворение. Съвременни изследователи на ритуала казват, че наричането е лично и трябва да посискаш конкретно нещо за себе си. Аз не съм много съгласна, защото повечето останали от народа текстове касаят семейството. Ето пример:
    "Дай ни, Боже, сура суровита година,
    лу де си фодиме злату да си гледаме;
    дур и златни канати руйну вину да си пиеме,
    та и тебе, Боже, фальба да си фалиме,
    чи ми седиш дур на небе,
    та ми чиниш чуда дур на земета."
    Говори се в множествено число тук. Както и да е, в последното изречение на текста ти горе, косвено изразяваш своето желание и това е повод да остане текста ти в предизвикателството.
    Всичко това написах в случай, че решиш да участваш с още едно произведение. Гледай да е по-силно свързано с темата.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...