Магията Любов
Че кой съм аз и да го крия,
че ти си древната магия
и караш хората отдавна
с Любов да раснат стародавна.
Че ти, Любов, си златно зрънце
под древното ни скъпо слънце.
Живота правиш го красив и
дните вече не са сиви.
Че ти си цветето в живота
и водещо до нова кота.
От теб зачева се начало -
във детската душа звучало.
Човекът от Любов се ражда
и с земна нежност се обгражда.
В среда живее обичлива,
расте си под звезда щастлива.
Ти вкарваш тръпка във сърцата
с усмивка светла на лицата.
Искри в очите ти се раждат
и силни чувства се пораждат.
Сърцата ритъма преплитат -
взаимно винаги се питат:
- Обичаш ли ме още, мили?
- Обичам те до сетни сили!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
