Магията Любов
Че кой съм аз и да го крия,
че ти си древната магия
и караш хората отдавна
с Любов да раснат стародавна.
Че ти, Любов, си златно зрънце
под древното ни скъпо слънце.
Живота правиш го красив и
дните вече не са сиви.
Че ти си цветето в живота
и водещо до нова кота.
От теб зачева се начало -
във детската душа звучало.
Човекът от Любов се ражда
и с земна нежност се обгражда.
В среда живее обичлива,
расте си под звезда щастлива.
Ти вкарваш тръпка във сърцата
с усмивка светла на лицата.
Искри в очите ти се раждат
и силни чувства се пораждат.
Сърцата ритъма преплитат -
взаимно винаги се питат:
- Обичаш ли ме още, мили?
- Обичам те до сетни сили!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно на еди дъх написано стихотворение, което се лее като песен, както и всичките останали прекрасни твои творби!
Пиша ти най-висока оценка по заслуга! -
Много чисто и по детски написано!
Хареса ми твоята Любов, където си я описал!
Дай боже всеки му такава! -
Много мило и правдиво /като истини/ стихотворение, си написал, Никола. Препрочитам го и му се любувам. Върна ме към най-щастливите и светли мигове на детството ми и ти благодаря за това!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Не ме забравяйте, защото ме импулсирате за писане!
Бъдете здрави и пишете, та и аз да се радвам на хубавите Ви творби!
Поздрави от мен и хубав ден!!!